Доброволчеството е една сравнително нова обществена практика, развивана през последните години в България благодарение най-вече на усилията на непра-вителствения сектор. Поради факта, че в България няма приет Закон за доброволния труд, казаното тук трябва да се възприема като препоръчително за двете страни - доброволец и организация.
          Доброволната дейност предполага грижа в полза на обществото, без да се очаква нещо в замяна. Хосписът би имал нужда от мотивирани хора, които да четат на пациентите в часовете за почивка, да изпълняват техни малки поръчки, да подпомагат семействата им в трудни моменти, да изпълняват леки домакински задължения и грижи за тоалета на пациентите.
          Набирането на доброволците се извършва от местни неправителствени организации, които вече имат опит с работа с доброволци.